Естрагон

Естрагонът е една от най-известните подправки, които имат уникален и специфичен аромат. Известен още под името тарос , латинското наименование на естрагона е Artemisia dracunculus L. Естрагонът е една от най-важните подправки в европейската кухня, като се разпространяват два вида на растението – френски и руски естрагон. Естрагонът намира широко приложение в кулинарията, като е изключително подходяща притурка при приготвянето на някои видове рибни ястия, както и всякакви ястия с яйца, особено омлети.

Естрагонът добре подхожда при приготвянето на пача и други желирани солени специалитети. Естрагонът добре подхожда и при приготвянето на салати, ястия с ориз, както и на гюведжета, като при тях естрагонът подсилва вкуса на сиренето и на месото. Естрагон може да прибавите и към задушени зеленчуци в масло. Таросът е отлична подправка и за средиземноморската кухня, като приготвената паста и макарони, както и сосовете към тях придобиват приятен и специчивен вкус и аромат.
Естрагонът (Artemisiae Dracunculus) е от сем. Сложноцветни (Asteraceae). Той е многогодишно растение с тревисто стъбло. Образува къси подземни стъбла - коренища, с дебелина на отделните корени 1-2 см. Стъблото е разклонено, полуизправено или изправено и по време на цъфтежа достига на височина до 2 м. Листата на естрагона са ланцетно-линейни, зелени, светлозелени и белезникавозелени., а цветовете са събрани в кръгли съцветия - кошнички. Те са дребни, белезникави, безцветни или жълтеникави. Семената на естрагона са светлокафяви или кафяви, с яйцевидна форма, дребни, с дължина 0, 6 мм, като качествата им се запазват 3-4 години.
Културният естрагон произхожда от Монголия и Южен Сибир. Съществува и див естрагон, но той има по-слаб вкус и аромат. Свежите листа и клонки на естрагона са подходящи като подправка за салати, предястия и различни сосове. Сушените и свежи клонки се използват в консервните предприятия при консервиране на домати, краставици, за приготвяне на горчица, настойки и естрагонов оцет. Според някои мнения естрагонът е много подходящ и за подправка на супи и ястия от птици, риби и гъби, въпреки че и на тези продукти тарос придава приятен вкус.
Листата на естрагона са богати на витамини и етерично масло. В тях се съдържат също калций, магнезий, калий, фосфор, желязо и пепел. Точните количества в естрагона са 0, 80% етерично масло (60-75% естрагол), флавоноиди, гликозиди, инулин, витамини и др.В народната медицина се използват като диуретично средство. Етеричното масло се употребява като подправка в парфюмерията и за подправка на ликьори.
Засаждане и отглеждане
Важно е да се знае, че естрагонът е студоустойчиво растение. Качествени добиви от листна маса се получават, само когато са осигурени оптимална влажност и хранителни елементи в почвата, независимо че понася временни засушавания. Почвата трябва да е чиста от плевели. Най-добре се развива върху дълбоки, структурни и пропускливи почви. Естрагонът се размножава вегетативно чрез разделяне на коренищата или чрез издънки. Коренищата се изваждат и се разделят на части, така че във всяка да има по 2-3 пъпки.

Разделените части на естрагонасе засаждат на около 30 см в редовете, така че пъпките да бъдат на равнището на повърхността на почвата. По-късно между редовете засят естрагон се оформят бразди, чиято цел е напояване през летните месеци. При засаждането на по-големи площи от естрагон, за предпочитане е да се използват резници. За тази цел през юни или юли се изрязват надземните стъбла и от тях се правят резници с дължина 10-15 см. Те се нареждат в бразди с дълбочина 5-6 см и разстояние между браздите 5-6 см, между резниците - 4-5 см.
Добре е вкореняването на естрагона да се извърши в култивационни съоръжения, за да се поддържа оптимална влажност на торопочвената смеска, въздухът и температурата да не надвишава 18-20 градуса. Резниците на естрагона при такива условия се вкореняват за 10-15 дни. От един храст естрагон на възраст 3-4 години могат да се получат около 50-60 резника или храстът може да се раздели на 100 издънки.
Източник:Бг Готвач

Ванилия

Благодарение на своя нежен, освежаващ аромат, ванилията се смята за една от най-фините и приятни подправки. Особено подходяща ванилията като подправка се използва в сладкарската промишленост, като ароматът й е изключително подходящ за кремове, сладоледи, бисквити, бонбони, и т.н. Ванилията придава особен и изтънчен вкус на различни ликьори и пурети. Благородният аромат на растението ванилия произлиза от семейството на орхидеите, като е единственото растение от тях, което се използва в кулинарията.

Ванилията е тропическа пълзяща орхидея, със зелено, дълго, месесто стебло, което има множество разклонения, захващащи се за стеблото на дървото подобно на останалите паразитни растения. Цветовете са жълти до оранжеви и растат на гроздове. На ден цъфти по един цвят. Периодът на цъфтежа е два месеца.
Ванилията от древни времена събира лаври и популярност, като била известна най-вече с това, че е сексуален стимулатор.
Ацтеките използвали ванилията за приготвянето на тяхната кралска напитка xocolatl – смес от какаови зърна, ванилия и мед, считана за мощен афродизиак. Самото име ванилия произлиза от испанската дума vainilla, която в превод означава вагина или шушулка. За родина на ванилията се смята Мексико, Панама и Антилските острови. В Европа става известна едва през 16 век, след като конквистадорът Ернан Кортес влязъл в столицата на ацтеките с малък отряд. Император Монтесума предложил на белия човек, в знак на мир и добри намерения, ритуалната им напитка, приготвена именно от шоколад, подправен с ванилия. След това европейците пренасят ванилията и в други тропически области, но за нещастие не успяват да получат плодове на нито едно място.
Най-накрая през 1836 година белгийският ботаник Чарлз Морен (Charles Morren) открива, че цветовете на ванилията не се опрашват , а е необходима човешка намеса. През 1841 година на френския остров Réunion , Edmond Albius усъвършенствал метод за изкуствено оплождане, който се използва и днес. Ръчното опрашване на ванилията и допълнителната ръчна обработка и ферментация определят високата цена на подправката. Ванилията започва да дава плод на третата година след посаждането и в продължение на 35-40 години.
По своята същност ванилията е многогодишна лиана. Тя се захваща за клоните на дърветата, обвива ги и расте, като се издига нагоре към тяхната корона. Ванилията има големи бели или със зеленикав оттенък цветове. Тя цъфти само веднъж в годината и се опрашва от малки насекоми от рода Melipona и определен вид колибри, които живеят само в Мексико. Именно заради тях монополът на Мексико в отглеждането на ванилията дълго време е бил непоклатим. Днес ванилия се отглежда на остров Мадагаскар, в страните от Караибския басейн и в Шри Ланка. Опрашването става изкуствено.

Като използваеми се считат плодовете на ванилията. Нейните шушулки са с дължина 15-25 см и ширина 4-8 см. Важно е да се откъснат недозрели, за да не се разтворят. Технологията изисква цветовете на ванилията да се пуснат в гореща вода за 20 минути, след което се завиват във вълнени одеяла при температура около 60°. Най-накрая плодовете на ванилията се сушат на слънце 1.5 - 2 месеца. Любопитен факт е, че за да си купи една риза, която струва 7, 5 долара, един човек в Мадагаскар трябва да произведе 10 кг ванилия.
Като краен продукт ванилията се използва обикновено на прах или смляна, или смесена със захар в съотношение 1 шушулка на 0.5 кг захар. Химическият състав в плодовете на ванилията е със съдържание около 3% ванилозид, който при ферментация се разпада на ванилин и ваниол, пиперонал и още известно количество ароматични вещества в много малки количества — анасоново етерично масло, канелено масло, събилни вещества.
Изкуственият заменител на ванилията се нарича ванилин. Той е по-малко ароматен, тъй като в естествената ванилия освен ванилин се съдържат и редица други природни ароматични компоненти. Ваниловата есенция се добива чрез филтрация през алкохол и вода на натрошените зърна, подобно на производството на кафето. Ваниловата есенция е много силна. Тя се използва при приготвянето на десерти, кремове, сладолед.
Ванилията има голямо приложение и извън кулинарията, като е суровина при производството на парфюми. Европейците предпочитат да използват зърната, докато в Северна Америка се цени повече есенцията. Най-добре е ванилията да се съхранява се в херметически затворен съд. Хитринки при съхранението сочат, че те издържат най-дълго и остават пълноценни, като са заровени в захар. Така овкусената захар може да бъде използвана след 2 – 3 седмици за подправянето на кафе или чай.

• Днес тя се употребява главно като подправка. Получава се от плодовете на лианата, наречена обикновена ванила от сем. Салепови. Култивира се в тропическите страни.

• Събраните още зелени плодове се подлагат на ферментация, при което добиват тъмнокафяв цвят, а по повърхността се отделят кристалчета ванилии с характерен приятен мирис. Тези плодове са дълги 10—22 см. Според изискванията на стандартите за доброкачественост те трябва да са еластични, но не и сухи. Те се опаковат в дълги стъклени тръбици. Съдържат около 2% ванилин. Той може да се получи и по синтетичен начин от евгенол или пирокатехин.

• От плодовете се получава алкохолен или ацетонов извлек, който се подлага на обработка за усилване на аромата чрез прибавяне на етилванилин, касторея и др.

• На пазара се среща ванилия с различни имена според произхода — мексиканска (най-качествена), бурбонска, малгашка, таитска.

• Ванилията действа върху храносмилателната система, засилва отделянето на жлъчка.

• Използва се широко в кулинарията, сладкарската и хранителната промишленост за ароматизиране на кремове, сладкиши, ликьори и др.

• При продължителен контакт с ванилията се получава зачервяване на кожата (ванилизъм).
източник  -гответе с мен
Източници:Бг Готвач и Гответе с мен

Куркума

Куркумата е традиционно наричана индийски шафран, тъй като наситеният й жълто-оранжев цвят е сходен с този на почитания шафран. Тя е използвана като подправка, лековита билка и текстилна боя.
Куркумата се добива от корена на растението куркума, който е с груба кафява кора и наситено оранжева вътрешност. Тази билка е с много интересен вкус и аромат. Нейният вкус е пикантен, топъл и горчив, докато ароматът й е лек и напомня на портокал и джинджифил.
Куркумата произхожда от Индонезия и южната част на Индия, където се произвежда в продължение на повече от 5000 години. Арабските търговци въвеждат куркумата в Европа през 13-ти век, но през последните години става популярна в западните култури. Голяма част от тази популярност се дължи на последните научни изследвания, които доказват нейните терапевтични свойства. Водещите търговски производители на куркума са Индия, Индонезия, Китай, Филипините, Тайван, Хаити и Ямайка.
Цвета на куркумата варира според различните сортове, но не е критерий за качеството й. За най – високо съдържание на куркумин е необходимо да се използва куркума, а не къри на прах, тъй като чистата куркума на прах е с най-висока концентрация на куркумин, средно 3, 14% от теглото й.
Куркумата на прах е необходимо да се съхранява в плътно затворен съд на хладно, тъмно и сухо място. Свежите корени куркума трябва да се съхраняват в хладилник. Необходимо е да се внимава при използването на куркума, тъй като поради наситения й цвят може лесно да се образуват петна.
Куркумата не е алергенна храна и не е известно да съдържа измерими количества гойтрогени, оксилати и пурини. Куркумата е отличен източник на желязо и манган. Тя също е добър източник на витамин В6, диетични фибри и калий.
Могат да се направят следните обобщения за ползите на куркумата за зравето:
- Летливите масла, съдържащи се в куркумата са със значителна анти-възпалителна активност. Още по-мощно противовъзпалително средство е жълто-оранжевият пигмент на куркумата, наричен куркумин. Куркуминът се счита за основен фармакологичен агент в куркумата.
- Куркумата осигурява ефективно лечение при възпалително заболяване на червата;

- Помага срещу ревматоиден артрит;
- Помага срещу кистична фиброза;
- Води до намаляване риска от ракови заболявания
Куркуминът и неговите антиоксидантни действия дават възможност да се защитят клетките от действието на свободни радикали;
- Куркума и лук в комбинация могат да помогнат за предотвратяване на рак на дебелото черво;
- Куркума и карфиол в комбинация могат да помогнат за предотвратяване на рак на простатата.
Източник:БГ Готвач

Майорана

Майораната е известна с латинското наименование Origanium hortensis. За родина на тази подправка се считат земите Северна Африка, където и днес тя е многогодишно растение, докато на други места вирее едногодишно. Специфичният вкус и аромат на майораната са били добре познати от древни времена, като и в наши дни популярността й в кулинарията не спада. Днес майорана се отглежда главно в Средиземноморието и на територията на Северна Африка.
По своята същност майорана е тревисто растение, което има червени или бели цветове. Майораната е от семейство Устнозветни. Особено характерен за майораната е специфичния силен аромат, благодарение на който тя не може да се сбърка с никоя друга подправка. Майораната се счита за сродна на ригана. Origanum majorana е топлолюбиво растение. Височината му достига от 20 до 50 сантиметра.
Историята на Майораната е хилядолетна. Наред с дафиновия лист, е била сред свещените билки в Средиземноморските територии, предимно в Гърция, Рим. С особена почит майораната се е използвала в Северна Африка – в земите на Алжир, Тунис и Мароко. През Средновековието майораната се използвала за лечение на епилепсия. Още през гръко-римската епоха майораната се радва на широка популярност и употреба. Една интересна легенда разказва, че древните гърци смятали, че ако на нечий гроб поникне майорана, покойникът се радва на вечен мир и щастие в отвъдното.
Като подправка се използват връхните части на растението майорана. Те се отличават със своя особено приятен аромат и тръпчив вкус. Листенцата на майораната съдържат 0, 7—1% етерично масло, феноли, а също така са богати на витамин С, провитамин А, пектини и други полезни вещества. Майораната се използва като отлична подправка за агнешко и пилешко месо. Майорана също така се прибавя към различни видове колбаси.

Широкото и приложение в кулинарията й отрежда място на добра подправка за ястия с домати, както и на различни хлябове и салатни дресинги. Майораната е популярна притурка към италианската, френската, северноафриканската и американската кухни. Сушената майорана заедно с мащерката са отлична комбинация основно за производството на колбаси, като германците са едни от най-страстните почитатели на майорановия вкус.
Майораната е и една от класическа подправка за пържен дроб. Най-добрите съчетания на майораната освен с мащерка, са и тези с вкуса на дафинов лист, черен пипер и хвойната. Специфичният аромат на майораната е удачен като добавка за целулозни зеленчуци, като зеле. Добре пасва и на рибни ястия, както и на почти всякакви видове паста.
Отглеждане на майорана
Майораната вирее най-добре в сух и топъл климат. Ако я оглеждате в домашни условия през зимните месеци растението трябва да се предпазва от премръзване, като се внесе на закрито. Има видове майорана, които са вечнозелени. Майораната се полива рядко - веднъж в месеца с 1 - 2 чаени чаши вода. В края на лятото или началото на есента растението майорана трябва да се измие добре и да се изсуши внимателно, за да е готов за употреба при кулинарна обработка. По принцип, майораната няма нужда от наторяване, но почвата, в която расте, трябва да е задължително добре отцеждаща се. Топлият климат е от особена важност, за да може майораната да развие в максимална степен своя аромат. В същото време, когато бъде изсушена, майораната губи част от аромата си, като придобива характерен леко горчив вкус.
Ползи от майораната
Майораната има широко приложение. Освен като подправка и билка, майораната е ценна суровина за парфюмерийната промишленост. Сред полезните свойства на майораната върху здравето на човек са способностите й като спазмолитично, антисептично, съдоразширяващо средство. Освен това майораната има способността да стимулира нашето храносмилане. Приета вътрешно, майораната засилва функциите на храносмилателната система, действа спазмолитично и антисептично.
Източник:Бг Готвач

Палачинки с оризово и соево брашно

Представям  ви тази рецепта не защото не знаете как се правят палачинки :),а защото сместа която ми се получи днес с оризовото и соево брашно-просто е перфектна!! Мисля че отсега нататък,ако не двете,то поне оризовото брашно ще е задължително в сместа ми за палачинки.От него става по-еластична,не се късат палачинките при обръщане ако е рядка сместа или по-тънка палачинката.Да не говорим че като набъбне оризовото брашно се посгъстявя сместа-следователно се ползва по-малко бяло пшенично брашно.А на всичкото отгоре са дори и по-вкусни от обикновените палачинки :) Обикновено си приготвям сместа за палачинки от вечерта-за да престои в хладилника една нощ.На сутринта имам готова,приготвена смес и само остава да се изпекат палачинките :)Това пасва идеално на оризовото брашно в сместа,защото има възможност да се разтвори и набъбне добре.Ето и продуктите,които аз използвах в случая:
2 яйца
700-800 мл прясно мляко
200-300 мл гореща вода
4 пълни суп.л.оризово брашно
2 препълнени с.л. соево брашно
1 ч.л.морска сол
5-6 с.л.захар(може и повече-на вкус)
1 суп.л.коняк
около 100 мл олио в сместа,за да не се маже тигана постоянно
толкова брашно,колкото ви е необходимо до получаване на желаната гъстота.

ПРИГОТВЯНЕ:
Най-напред се разбърква оризовото брашно с горещата вода и се оставя да се разтвори и набъбне-около 30 мин. През това време  се разбъркват яйцата,млякото и всички останали продукти като коняка и олиото се слагат най-накрая,когато сместа е напълно готова.След като оризовото брашно е готово се разбърква и се добавя към яйчната смес.Сега вече се разбърква с необходимото количество пшенично брашно.Оттам нататък е ясно :) Пекат се и се хапват сладко!
*Като вариант-сложих какао в половината смес-получи се приятен и интересен вкус на какаови палачинки,които само плачеха да бъдат намазани с шоколад:)

Босилек

Босилекът е силно благоуханно растение, чиито листа се използват като подправка за най-различни видове храни. Босилекът се е превърнал в една от най-разпознаваемите билки в света, откакто сос песто, който представлява смес от босилек, борови ядки и сирене пармезан, става широко популярен.

Босилекът има кръгли, островърхи листа в зелен цвят. Съществуват повече от 60 разновидности на босилек, които се различават в известна степен по външен вид и вкус. Докато вкусът на сладкия босилек е чист и остър, други сортове, също предлагат уникални вкусове: лимонов, на анасон и на канела.
Босилекът расте в много региони по целия свят, но първите места, където се е появил са Индия, Азия и Африка. Той е характерна подправка за много разнообразни кухни по цял свят, включително италианската, тайландската, виетнамската и лаоската кухня.
Името "босилек" произхожда от гръцката дума „basilikohn”, което означава „кралски” и отразява нагласите на тази древна култура към билката, която те смятат за много благородна и свята. Традицията на благоговение към босилека се среща и в други култури. В Индия, босилекът се пази като икона на гостоприемството, докато в Италия, той е символ на любовта.
Винаги когато е възможно, при избора на босилек е добре да се избира свеж босилек, а не сушената му форма, тъй като свежата билка има по-високи вкусови качества. Листата на пресния босилек трябва да изглеждат свежи и да бъдат в наситено зелен цвят. Не трябва да се избира този с тъмни петна по листата или жълтеникав оттенък.
Съхранение на босилека
Свежият босилек трябва да се съхранява в хладилник, увит в кухненска хартия или леко влажна кърпа. Босилекът може също да се съхранява и замразен.
Сушеният босилек трябва да се съхранява в плътно затворен стъклен контейнер на хладно, тъмно и сухо място, където може да се съхрани свеж за около шест месеца.
Тъй като маслата, съдържащи се в босилека са силно летливи, най-добре е подправката да се слага към края на готвенето и така ще се запазят оптималните му вкусови качества.
Ползи на босилека
Босилекът е отличен източник на витамин К и много добър източник на желязо, калций и витамин А. В допълнение, той е добър източник на диетични фибри, манган, магнезий, витамин С и калий. 3гр. босилек съдържат 7, 52 калории и 0, 44 гр. протеини.
Редица изследвания показват уникалните свойства на босилека за предпазване от редица здравни проблеми, а именно:
- ДНК защита и антибактериално действие. Уникалният спектър от активни съставки, наречени флавоноиди, съдържащи се в босилека, осигуряват защита на клетъчно ниво. Ориентин и висенин са два водоразтворими флавоноиди, които защитават клетъчните структури, както и хромозомите от радиация и щети, породени от действието на кислорода. В допълнение, приемът на босилек осигурява защита срещу нежелано бактериално развитие.
- Противовъзпалителни ефекти. Еугенол, компонент на летливите масла на босилека, е предмет на широко проучване, тъй като това вещество може да блокира дейността на ензим в организма, наречен циклооксигеназа (COX), който има възпалително действие.
- Хранителните вещества, съдържащи се в босилека са от съществено значение за сърдечно-съдовите заболявания

Босилекът е много добър източник на витамин А (чрез своята концентрация на каротеноиди, като бета каротин). Наречен провитамин А, тъй като може да се конвертира във витамин А, бета-каротинът е мощен антиоксидант и не само предпазва епителните клетки (клетките, които образуват лигавицата на многобройни структури в организма, включително и на кръвоносните съдове) от щетите на свободните радикали, но също така помага за предотвратяване оксидирането на холестерола в кръвта от свободните радикали.
    За да се съхрани повече свежия вкус на босилека късайте го с ръце, а не режете с ножица. Отлично средство срещу комарите. Саксия с босилек или китка закачена на прозореца задълго ще прогони досадниците от къщата ви.
Източници:Бг готвач

Гювечета с препечена филийка

Това нещо стана страшно вкусно!!! :) Първоначалната идея беше на Драго
затова и ги направих в тези купички а не в гювечета,но в процеса на приготвяне нещата се поизмениха:) и ето какво се получи:
ПРОДУКТИ:
около 500 г пресни гъби
200 г свинско пушено филе
1 голяма глава лук
1/2 ч.л. чесън на гранули
1 щипка червен пипер
1/2 ч.л.морска сол
1/2 ч.л.черен пипер
по 1-2 щипки майоран и риган
3 филийки хляб-без корите
3 яйца
малко настърган кашкавал
ПРИГОТВЯНЕ:
Загрява се малко олио и се изпържват гъбите,поръсени с черния пипер.Когато са почти готови се добавя лука,нарязан на полумесеци и солта.Разбърква се и се задушава до омекване на лука,добавя се филето нарязано на филийки,чесъна на гранули,червения пипер,майорана и ригана и се налива съвсем малко вода.1-2 мин и е готово-сваля се от огъня.Сместа се разпределя в купичките.Филийиките хляб се препичат добре и се слагат върху сместа.

Всяка филийка се поръсва с 1-2 суп.л.от останалата мазнина.

Чуква се по едно яйце отгоре,като се внимава да не избяга :)

Поръсва се с настъргания кашкавал по края на филийката или там където няма яйце и се запича за кратко в силна фурна-само до стягане на яйцето.Декорацята е от тънка филийка камба и малко копър.Много е вкусно!Дори отвратително вкусно:)! С това отварям  нов раздел .В него ще включвам всичко неземно вкусно,независимо от категорията му! И така-да ви е вкусно! :)

Сироп от грозде и Мармалад от грозде

Ето че настана и гроздобер.А аз все още продължавам да затварям слънцето в буркани и шишенца:)А тези късни есенни жълти минзухарчета просто така ми грабнаха очите и всички останали сетива,че нямаше как да не ги включа и тях :)
В този случай на слънцезатваряне:)-използвах гроздето за сироп и за нещо средно между мармалад и желе от грозде.Не съм правила досега нещо с грозде,но гроздето от асмата в градината ни ме провокира да сътворя поредните чудеса :) Виното,което се получава от това грозде е с тъмно-червен плътен цвят-а за вкуса и аромата нямам думи-та реших че и всичко друго приготвено с него ще е мноооого вкусно.Оказа се че не съм сбъркала :) И двата резултата са чудесни.Замислям се за трети вариант-напълно натурален сок от грозде-без допълнително разреждане с вода или добавяне на захар.То този сок просто е божествен за пиене!А сега му е времето да се стерилизира в бутилки или запази във фризера.Та ето сега и моя опит за тези кърваво-червени нещица от грозде.
От ароматно черно грозде се избират около 5кг-оронват се зърната и се измиват добре.

Слагат се в по-голяма тенджера и се залива с вода,колкото да покрие гроздето(около 1 литър).Слага се на котлона и се вари около 25-30 мин-да се разпукат зърната.След това се претрива през цедка-за да се отделят семките и люспите.Получената течност разделяме на 2 равни части-от едната-правим сироп в бутилки,а от другата-желе-мармалад.
За сиропа-добавяме около 2 кг захар-може и по-малко или повече-в зависимост колко концентриран искаме да го направим.Слагаме пак на котлона-и бъркаме докато се разтопи захарта.

Напълва се в бутилки и се стерилизира 10-15 мин.

 При консумация този сироп се разрежда с вода-до желаната сладост-зависи от това колко захар има.Нищо че има добавена захар,термична обработка и разреждане с вода-при всички случаи този сироп е много по-натурален плодов сок от всички уж натурални сокове,които предлагат по магазините.

За мармалада-40 г натурален пектин се размесва с около 100-150 г захар,слага се малко от сока и се разбърква добре-до разтваряне на пектина-да се образува кашичка.Добавя се към останалата част от сока и се разбърква добре.Трябва да се разтвори напълно и много добре,за да не се образуват буци след това.Слага се на котлона.След като заври се добавя 1 кг захар,оставя се пак да кипне и се намаля.Вари се до необходимата гъстота,като в началото
се обира пяната.Мармалада е готов,когато капка капната върху охладена за 5мин във фризера чинийка не се разтича а остава цяла и стегната.Насипва се в бурканчета.Обръщат се с капачките надолу и се оставят да изстинат.

 И провокирана от Ели-направих тази снимка с най-различни тиквички-кратунки.
Есенно... :)

Заповядайте в кулинарната ни група

Пилешки рула в млечно-майонезен сос

Отдавна и се каня на тази рецепта и ето че най-после успях!!! :)) Това са рулата на Nanita
леко променени-с гъби и чесново масло с копър.
ПРОДУКТИ:
2 бр пилешки филета
малки картофчета
сол,черен пипер
гъби(предварително запържени)
чесново масло,кашкавал
ЗА СОСА:
100g кисело мляко
200g майонеза

2 суп.лъж.лим.сок
1-2 щипки босилек
1-2 щипки риган
ПРИГОТВЯНЕ:
Филето се разрязва през средата-посолява се и се поръсва с черен пипер.

В единия край се нареждат парченца чесново масло,парче кашкавал и филийки гъби върху него.Поръсва се всичко с босилек.

Завиват се на рула и се слагат в намаслена тавичка.

Добавят се малките картофчета-посолени и поръсени с черен пипер.Нареждат се останалите гъби.Върху рулата се слагат парченца чесново масло.

Цялото това творение се слага да се пече във фурната-докато побелее месото и започне да се зачервява-до полуготовност.След това се залива с млечно-майонезения сос:

Връща се обратно във фурната и се дозапича до зачервяване.

Пак стана много вкусно!!! :)))

Кашкавалени кексчета

Ако ви се е дояло нещо кашкавалено-ето ви един прекрасен вариант,взаимстван от Nanita
Необходими са ви:
2 яйца
100г майонеза
100г кис.мляко
200 мл прясно мляко
1 1/2 ч.ч. настърган кашкавал
2 ч.ч. брашно
1 ч.л. сол
1 ч.л. бакпулвер
риган за поръсване
Трябват ни 2 купи-в едната разбиваме яйцата с майонезата,прясното и киселото мляко и настъргания кашкавал.В другата купа се размесват прахообразните съставки-брашното,солта,бакпулвера.Добавя се към течната смес и се разбърква добре.Сместа се разсипва в намаслени формички.

Поръсват се с ригана и се пекат в предварително загрята фурна.