Джинджифил

Ароматен и изразителен, джинджифилът добавя специален вкус към азиатските пържени ястия, както и към много плодови и зеленчукови гозби.
Джинджифилът е коренът на растението джинджифил, който расте под земята и има твърда, набраздена текстура. Вътрешността на корена може да е жълта, бяла или червена, в съответствие с разновидността му. Той е покрит с кафява кора, която в зависимост от това дали е прибран узрял или не, може да е дебела или тънка.
Научното име на джинджифила е Zingiber officinale и се смята, че е произлязло от санскритското му име “singabera”, което означава „ с форма на рог”, отогварящо на външния вид на корена.
Джинджифилът произхожда от югоизточна Азия, чиито кухни все още масово използват тази подправка. Той се споменава в писанията на древен Китай, на индианците и на държавите от Средния Изток. След като римляните пренасят джинджифила от Китай преди повече от 2000 години, популярността му се централизира в районите по Средиземноморието, но през средните векове става известен и почитан и в останалите части на Европа.
Днес най-комерсиалните производители на джинджифил включват Ямайка, Индия, Индонезия и Австралия.
Ползи от джинджифила

- Облекчава стомашно-чревните болки. Джинджифилът е способен да редуцира всички симптоми, асоциирани с болестта на пътуването (например морската) като замаяност, повдигане и избиване на студена пот.
- Сигурно и ефективно облекчение от усещането за гадене по време на бременност. Доказано е, че джинджифилът е изключително полезен в редуциране на симптомите на гадене по време на бременност, дори и при най-тежката форма, наречена hyperemesis gravidum - състояние, изискващо хоспитализация.
- Има анти-възпалителни ефекти. Джинджифилът съдържа много потентни анти-възпалителни съединения, наречени гингероли, което обяснява защо много хора, страдащи от остеоартрит и ревматичен артрит, изпитват облекчение след консумирането на джинджифил.
- Предпазва ни от колоректален рак. Гингеролите, основите активни компоненти на джинджифила, които са отговорни и за отчетливия му вкус, са в състояние да ограничат растежа на колоректалните ракови клетки. Това свойство на гингеролите е станало ясно след проведени проучвания върху мишки.
- Джинджифилът предизвиква клетъчна смърт при раковите клетки на яйчниците. Лабораторни изследвания са показали, че гингеролите - активните фитонутриенти в джинджифила, убиват раковите клетки като предизвикват апоптоза (програмирана смърт) и авто фагоцитоза (асимилация).
Освен това екстрактът от джинджифил има анти-оксидантни, анти-възпалителни и анти-туморни ефекти върху клетките.
- Подобрява реакцията на имунната ни система. Джинджифилът може да е не само загряващ през студения ден, но може и да ни помогне в предизвикване на целебно потене, което често е полезно по време на настинки и грипове. Немски учени са установили, че при потенето се получава един вид защита срещу някои микроорганизми, включително и срещу E.coli, Stahhylococcus aureus (често срещано кожно възпаление) и Candida albicans.

Избор и съхранение на джинджифил
- Винаги, когато Ви е възможно, избирайте пресен джинджифил - не само заради това, че има по-осезаем аромат в сравнение с изсушения, но и поради по-високите нива на гингерол, които се съдържат в него.
- Пресният джинджифил трябва да се съхранява в хладилника в хартиена кърпа. Така ще се съхрани около три седмици.
- Изсушеният джинджифил се съхранява в стъклен съд с капак на сухо, хладно и тъмно място. Можете да го оставите и в хладилника, където ще запази аромата си до една година.
Почва – най подходяща за отглеждането на джинджифила е рохкавата субглинеиста, богата на хумус почва. Може да се отглежда като поливна и като неполивна култура. Растението е интересно от комерсиална гледна точка за южните райони на страната.

Размножаване – възможно е размножаването само по вегетативен път, чрез вкореняване на части от коренището, което се реже на парчета с дължина 2,5-5 см (20-25 грама всяко), с по 1-2 добре развити пъпки всяко. Тези коренови резници се вкореняват през март-април в бразди, на разстояние 15-20х20-25 см.

Прибиране на реколтата – става след 6-10 месеца след разсаждането, когато листата започнат да пожълтяват и умират. Извадените коренища се измиват от пръстта и се сушат на слънце.

Добиви – могат да се очакват 1,5-2,5 тона сурови коренища. Рандеманът е 1:4.

Съществуват два видапобработки на коренищата преди реализация:

• Черни коренища;
• Бели коренища.

Черният джинджифил не се бели, но се обработва с вряла вода. За да се получи бял джиджифил, корените се белят и след това обработват с 2%-ов разтовор на хлорна вар или серниста киселина в продължение на 6 часа. Коренищата на растението се режат на парчета, дълги 12 см и дебели 2 см, след което се сушат.

Съдържание – корените съдържат 1-3% етерично масло, основните компоненти на което са гингерол 1,5%, фенолсъдържащи вещества, смоли, нишесте, захар и мазнини.Източници:Бг Готвач
 bulherb