MyFreeCopyright.com Registered & Protected

сряда, 27 октомври 2010 г.

Овесени сладки с кокос и сусам



Продължавам да усъвършенствам рецептата за овесени сладки.Определено с кокоса и сусама станаха още по-вкусни.Ето какво се получи от:
2 яйца
1 1/3 ч.ч. захар
2 с.л. мед
1/2 ч.ч. олио
1 1/2 ч.ч. овесени ядки
1/2 ч.ч. кокосови стърготини
2-3 пълни с.л. сусам(може и повече)
3с.л. арония
1 с.л. черен сусам
1/2 ч.л. хл. сода
1 ч.ч. орехи на едро
2 непълни ч.ч. брашно
* чашата ми е от 250 мл
ПРИГОТВЯНЕ:
 Всичко това се разбърква и се оформят сладки с ръце(намокрени с вода).
Нареждат се върху хартия за печене и се пекат първо в загрята фурна и след това се намаля,като се позачервят леко и се доизсушават.
Тези сладки наистина трябва де се държат под ключ,защото свършват неимоверно бързо :),или трябва да се правят в по-големи количества.:)))

вторник, 26 октомври 2010 г.

Пирожки със сирене


Представям ви моята рецепта за пържени пирожки със сирене.Необходими са ви:
 1 кофичка кисело  мляко(500г)
 1 ч.л.хл.сода
 1/2 ч.л. сол
около 600 г брашно
сирене
ПРИГОТВЯНЕ:
Замесва се меко и еластично тесто(хл.сода-угасена в кис.мляко).Оставя се покрито с кърпа да си почине за около 25-30 мин.Разточва се на тънка кора около 6-7 мм.В началото на кората по дължина се слага натрошено сирене.Завива се на руло и се отрязва от кората.Така се процедира докато свърши кората.От цялата кора излизат 3-4 рула,които се режат на по-малки пирожки-парченца,дълги около 5-6 см.Всяко от което се разтегля с ръце и се прищипва отвсякъде,където има разрези,за да не излезе сиренето при пържене.
От цялата кора излизат 3-4 рула,които се режат на по-малки пирожки.След като всички пирожки са нарязани и оформени се включва котлона и се изпържват в олио.Ако много загрее олиото се разпукват и изтича сиренето,затова трябва да се поддържа умерена температура при пърженето.При добро тесто пирожките почти сами се завъртат след като са изпържени от едната страна,трябва им само леко побутване с вилица :)Ами това е.Изваждат се върху хартия,за да попие излишната мазнина и се похапват.Не стават мазни и са много вкусни!Мекички,пухкави-просто наслада за гладни :) Опитайте ги!

петък, 22 октомври 2010 г.

Есенно,тиквено,наградено...Крем-карамел с тиква

Малката бяла тиква вече не е това,което е :) Превърна се не в каляска а в сладко изкушение за принцеси....защото дойде ред и на моето тиквено вълшебство-провокирано от Тиквеният медал,който получих от Ели .


 Благодаря Ели!
Пристъпвам към изпълнение.
Тъй като вече напълних една тиква с какво ли не,сега реших да е нещо по-леко.
Като нещо с мед,мляко и тиква...

                                                     КРЕМ КАРАМЕЛ С ТИКВА



 Няма точни пропорции-всеки може да съобрази според собствените си предпочитания за сладко,и в зависимост какво количество приготвя.
Тиквата се обелва и нарязва на малки парченца.Дъното на тавата се поръсва със захар-количеството е по желание-аз покрих плътно дъното.Отгоре се слагат парченцата тиква.
Върху тях се нареждат парченца захаросан мед.Захаросан,защото по това време вече почти няма течен мед.Ако е течен-пак се поръсва според нуждата за сладост.
 Налива се вода до половината на тиквата.Пече се в силна фурна докато почти изври водата.Изважда се докато има малко вода-която ще бъде поета от тиквата докато изстива.
Приготвя се смес за крем карамел:4-6 яйца,1 литър пр.мляко,6-8 с.л. захар,ванилия.Карамелизира се захар и се слага на дъното на купичките в които ще се пече.
Върху карамела се слагат парченцата опечена тиква.
Залива се с млечно-яйчната смес.Пече се на водна баня-около 1 час на 160-180 градуса.
 На мен лично ми допадна комбинацията от мед,мляко и тиква-само стана по-сладко от необходимото.Следващият път ще намаля количеството на захарта,но меда си остава.Ами това е-надявам се моето тиквено вълшебство да ви хареса и на вас.
По-нататък наградата ме задължава да я предам на 7 блога.Ще очаквам с нетърпение рецептите им.Това са:
    Готвенето е забавно
    'Cause it's always delicious!
    My cooking book
    Кулинарни рецепти от Ирина Купенска
    Вкусно с Йоли
    Щъркелово гнездо
    Храна за мой'те канибали
И отговарям на въпросите:
    Любим автор?
-Александър Дюма,Димитър Талев.....и разни други...:)
    Какво ме вълнува?
-Вълнуват ме малките неща.Вълнуват ме усмихнатите хора с добро чувство за хумор,хармонията и баланса във всичко.
   Какво мразя?
-Не понасям простотията,чалгата,лъжата,лицемерието,двуличието,манипулациите....

понеделник, 18 октомври 2010 г.

Гризки с пармезан и подправки

Ето и една лесна рецепта за изключително вкусни пръчици.Трябват ви само тесто с мая,малко пармезан и подправки.
Тестото се разточва на тънка кора-около 5мм.Намазва се цялата със зехтин.
Поръсва се с начукана на ситно морска сол и пармезан.
Нарязва се на толкова части,колкото подправки ще използваме.

Аз използвах бял и черен сусам,червен пипер и риган.
Нарязва се на лентички-дебели около 1 см.
Всяка лентичка се усуква няколко пъти и се слагат в тава с домакинска хартия.Пекат се до зачервяване-в силна фурна за кратко.
Как се хапват след това няма да описвам :)

събота, 16 октомври 2010 г.

Меденки с овесени ядки


Всъщност,това е комбинация от две рецепти- Овесените сладки на Ели 
и рецепта за меденки.Много вкусни!!!Свършиха бързо! :) Канелено-карамфилени-овесено-орехово-ядкови-медени сладки! :)
Необходими са ви:
2 яйца
1 ч.ч.захар
1/2 ч.ч.олио
2 суп.л.мед
2 ч.ч.овесени ядки
1/2 ч.л. хл.сода
1/2 ч.л. канела
1/4 ч.л.смлени карамфилчета
1/2 ч.ч.орехи на едро
брашно за гъста каша(следващия път ще измеря колко точно)
ПРИГОТВЯНЕ:
Всичко се разбърква на ръка.
С лъжица се слагат купчинки върху НЕнамаслена домакинска хартия,на разстояние една от друга,защото при печенето се отпускат.

Печенето им е важен момент-слагат се в загрята фурна за около 15-20 мин-като се внимава да останат светли.Започнат ли да се зачервяват по крайчетата ги изваждаме.Оставят се да изстинат и се отделят от хартията.Похапването им е непредвидено и постоянно :)

През октомври



Октомври

1. Дообират се доматите, пиперът и патладжана(където няма слана). При късните домати, преди първа слана се обират всички плодове.

2. Берат се късните корнишони.

3. Продължава прибирането на тиквите.

4. В по-топлите части на страната, където няма слана, се бере късния зелен фасул и вейковия.

5. До падането на първата слана през Октомври се бере и бамята.

6. Късното главесто и цветното зеле са готови за рязане.

7. Масово се реже късното броколи.

8. През втората половина на Октомври започва да се прибира брюкселското и китайското зеле.

9. Разсажда се зимуващото главесто зеле за производство рано през пролетта.

10. Края на Октомври засаденото зимно зеле се подхранва и окопава.

11. Подготвя се мястото за разсаждане на марулята и главестата салата за ранно производство чрез презимуване на открито.

12. Разсаждат се зимната маруля и зимната главеста салата.

13. Към края на месеца започва прибирането на марулята и на главестата салата за есенно производство.

14. Продължава да се сее спанакът за ранно пролетно производство и продължават грижите за вече засетия спанак, който ще презимува.

15. Започва ваденето на морковите за късно есенно производство. Подготвят се за съхранение.

16. Реже се листния магданоз. Кореноплодния се изважда след предварително отрязване на листата му.

17. Ако температурата се понижи до -3°С, -4°С се изважда кореноплодната целина. Дръжковата целина се избелва - 'бланшира' се.

18. Преди трайното застудяване се изважда салатното цвекло, ряпата, салатната цикория и пащърнака.

19. През по-топъл Октомври репичките, засети през Септември са готови за вадене. Репички за есенно производство могат да се сеят до средата на Октомври.

20. За ранно производство за зелен лук на открито арпаджикът(попска) се засажда до края на Октомври.

21. Към средата на Октомври се засажда зимния чесън за производство на луковици(глави). За пролетно производство за зелен чесън на открито скилидките се засаждат също към средата на месеца.

22. Към края на Октомври се организира съхраняването на арпаджика, лука - глави и чесъна.

23. Към края на Октомври започва изваждането на праза. Подготвя се за съхранение.

24. Изважда се хрянът. Подготвят се резници от хрян, които да се засаждат през пролетта.

25. Зазимява се разсадът от аспержа и аспержените насаждения.

26. Градината се почиства.

27. Продължава приготвянето на торопочвената смеска.

28. Преди есенната обработка на почвата мястото се наторява.

29. Ако почвата е кисела сега е времето да се варува.

30. Обработката на почвата е дълбока - за унищожаване на много неприятели.

31. Подготвя се мястото за отглеждане на разсад на открити лехи.

32. Почистват се парниковите трапове.

33. Добре почистения градинарски инвентар се прибира на чисто място, защитено от валежи.

34. Копаят се ямки срещу попово прасе.

35. В началото на месеца приключва беритбата на зимните сортове ябълки, круши и дюли.

36. Прибират се и ремонтантните (два пъти плододаващи в годината) сортове малини и ягоди.

37. След изпадането на листата трябва да се извърши есенната дълбока оран.

38. Изрязват се и се изнасят от градините изсъхналите и заболели клони.

39. Подготвят се дръвчетата и мястото за засаждане на нови овощни градини. Към третата десетдневка на месеца започва и самото засаждане.

40. Ако градината ве е на ветровито място, можете да я оградите с жив плет. Октомври е най-подходящия месец за засаждане на жив плет.

41. Всички цъфтящи и декоративни храсти, които насадите трябва да бъдатподрязани и защитени от настъпващия студ.

42. Щом листата на дърветата започнат да падат, зелената морава се почиства с гребло на всеки 3-4 дни.

43. Преглеждайте редовно растенията в алпинеума. Не допускайте зелените тревисти растения да се покрият с увяхнала шума.

44. Грудките на Далии, Ацидантера, Тигридия, Спрекелия, Фрезия и др се изваждат от земята, щом надземните части пострадат от студа. Подготвят се за зимуване.

45. Все още не е късно да си набавите пролетно цъфтящи Зюмбюли, Лалета, Минзухари и др. Най0късно до началото на Ноември трябва да са насадени.

46. Приберете на закрито сандъчетата с Мушкати, Обички и др. Напръскайте всички растения с инсектицид и акарицид преди да ги приберете на закрито.

47. Поливайте стайните растения с хладка вода и осигурете влажност в помещенията.
 Източник:В помощ на градинаря

Джинджифил

Джинджифил
Ароматен и изразителен, джинджифилът добавя специален вкус към азиатските пържени ястия, както и към много плодови и зеленчукови гозби.
Джинджифилът е коренът на растението джинджифил, който расте под земята и има твърда, набраздена текстура. Вътрешността на корена може да е жълта, бяла или червена, в съответствие с разновидността му. Той е покрит с кафява кора, която в зависимост от това дали е прибран узрял или не, може да е дебела или тънка.
Научното име на джинджифила е Zingiber officinale и се смята, че е произлязло от санскритското му име “singabera”, което означава „ с форма на рог”, отогварящо на външния вид на корена.
Джинджифилът произхожда от югоизточна Азия, чиито кухни все още масово използват тази подправка. Той се споменава в писанията на древен Китай, на индианците и на държавите от Средния Изток. След като римляните пренасят джинджифила от Китай преди повече от 2000 години, популярността му се централизира в районите по Средиземноморието, но през средните векове става известен и почитан и в останалите части на Европа.
Днес най-комерсиалните производители на джинджифил включват Ямайка, Индия, Индонезия и Австралия.
Ползи от джинджифила
Ginger
- Облекчава стомашно-чревните болки. Джинджифилът е способен да редуцира всички симптоми, асоциирани с болестта на пътуването (например морската) като замаяност, повдигане и избиване на студена пот.
- Сигурно и ефективно облекчение от усещането за гадене по време на бременност. Доказано е, че джинджифилът е изключително полезен в редуциране на симптомите на гадене по време на бременност, дори и при най-тежката форма, наречена hyperemesis gravidum - състояние, изискващо хоспитализация.
- Има анти-възпалителни ефекти. Джинджифилът съдържа много потентни анти-възпалителни съединения, наречени гингероли, което обяснява защо много хора, страдащи от остеоартрит и ревматичен артрит, изпитват облекчение след консумирането на джинджифил.
- Предпазва ни от колоректален рак. Гингеролите, основите активни компоненти на джинджифила, които са отговорни и за отчетливия му вкус, са в състояние да ограничат растежа на колоректалните ракови клетки. Това свойство на гингеролите е станало ясно след проведени проучвания върху мишки.
- Джинджифилът предизвиква клетъчна смърт при раковите клетки на яйчниците. Лабораторни изследвания са показали, че гингеролите - активните фитонутриенти в джинджифила, убиват раковите клетки като предизвикват апоптоза (програмирана смърт) и авто фагоцитоза (асимилация).
Освен това екстрактът от джинджифил има анти-оксидантни, анти-възпалителни и анти-туморни ефекти върху клетките.
- Подобрява реакцията на имунната ни система. Джинджифилът може да е не само загряващ през студения ден, но може и да ни помогне в предизвикване на целебно потене, което често е полезно по време на настинки и грипове. Немски учени са установили, че при потенето се получава един вид защита срещу някои микроорганизми, включително и срещу E.coli, Stahhylococcus aureus (често срещано кожно възпаление) и Candida albicans.
Нарязан джинджифил
Избор и съхранение на джинджифил
- Винаги, когато Ви е възможно, избирайте пресен джинджифил - не само заради това, че има по-осезаем аромат в сравнение с изсушения, но и поради по-високите нива на гингерол, които се съдържат в него.
- Пресният джинджифил трябва да се съхранява в хладилника в хартиена кърпа. Така ще се съхрани около три седмици.
- Изсушеният джинджифил се съхранява в стъклен съд с капак на сухо, хладно и тъмно място. Можете да го оставите и в хладилника, където ще запази аромата си до една година.
Почва – най подходяща за отглеждането на джинджифила е рохкавата субглинеиста, богата на хумус почва. Може да се отглежда като поливна и като неполивна култура. Растението е интересно от комерсиална гледна точка за южните райони на страната.

Размножаване – възможно е размножаването само по вегетативен път, чрез вкореняване на части от коренището, което се реже на парчета с дължина 2,5-5 см (20-25 грама всяко), с по 1-2 добре развити пъпки всяко. Тези коренови резници се вкореняват през март-април в бразди, на разстояние 15-20х20-25 см.

Прибиране на реколтата – става след 6-10 месеца след разсаждането, когато листата започнат да пожълтяват и умират. Извадените коренища се измиват от пръстта и се сушат на слънце.

Добиви – могат да се очакват 1,5-2,5 тона сурови коренища. Рандеманът е 1:4.

Съществуват два видапобработки на коренищата преди реализация:
  • Черни коренища;
  • Бели коренища.
Черният джинджифил не се бели, но се обработва с вряла вода. За да се получи бял джиджифил, корените се белят и след това обработват с 2%-ов разтовор на хлорна вар или серниста киселина в продължение на 6 часа. Коренищата на растението се режат на парчета, дълги 12 см и дебели 2 см, след което се сушат.

Съдържание – корените съдържат 1-3% етерично масло, основните компоненти на което са гингерол 1,5%, фенолсъдържащи вещества, смоли, нишесте, захар и мазнини.Източници:Бг Готвач
 bulherb

Шафран

Смята се, че шафранът е една от най-древните използвани подправки, като е популярен още от 3000 години назад във времето. Известен като „царят на подправките” днес шафранът е една от най-скъпите, ценни и специфични на вкус подправки в света. По своята съшност шафранът е подправка, която се получава от от цветовете на шафрановия минзухар (Crocus sativus) - културен вид минзухар от семейство Перуникови (Iridaceae). Шафранът е отличва с характерните за него горчивият вкус и миризмата на йодоформ или сено.
Подправката Шафран
Те се дължат на химическите вещества пикрокроцин и шафранал. Шафранът съдържа също каротеноидното багрило кроцин, което дава богат златисто-жълт цвят на храната. Заради тези си качества шафранът е много търсена съставка за много храни по целия свят. Той намира приложение и в медицината, а в кулинарията трябва да се прилага в минимални количества заради силния вкус и аромат. Наименованието „шафран” произлиза от арабската дума “za’faraan”, което означава „жълт”. Латинското име на шафрана е safranum. „Safranum“ е свързано също с италианското „zafferano“ и испанското „azafrán“.
Шафранът е култивиран за първи път в района на Гърция. В Близкият Изток шафранът е известен отдавна, като в египетските медицински текстове се споменава 1500 години пр. н.е. Още по-древни следи от шафрана са открити в древните писмени източници на шумерската цивилизация. Минойците са обрисували шафрана в дворцови фрески около 1500—1600 г. пр.н.е, представяйки употребата му като лекарство. Дори легендарната Клеопатра е използвала шафран за своите вани, за да доставя по-голямо удоволствие при любене.
Египетските знахари са използвали шафран за лекуване на всички разновидности стомашно-чревни оплаквания. Шафранът е използван и за боядисване на тъкани в левантински градове като Сидон и Тир. Римският учен Авъл Корнилий Целс предписва шафран в лекарства за рани, кашлица, колики и краста. Римляните са били страстни почитатели на шафрана. Колонизатори си донесли шафран, когато се заселили в южна Галия, където го отглеждали широко до падането на Рим през 271 г. Съперничещи си теории заявяват, че шафранът се връща във Франция едва през 8 век с маврите или с папството в Авиньон през 14 век.
Shafran
Около шафрана се разказват интересни легенди. Името му идва от античните времена и се свързва с името на прекрасен младеж на име Крокус. Според преданията, съществуват две версии за появата на растението. Едната разказва как бог Хермес бил влюбен в юноша, който убил по глупава случайност. На мястото, където е пролята кръвта му, израснало прекрасното растение крокус. Според другата версия, Крокус бил влюбен в нимфа с която били неразделни. Хермес превърнал нимфата в храст, а юношата – в прекрасно растение, което по-късно нарекли шафран.
Силния своеобразен аромат на шафрана и способността му да оцветява ястията му осигурява широко използване като подправка. Използва се в сладкарството при приготвянето на бисквити, кексове, пудинги, сладкиши, блатове. Добавя се в плодови желета, кремове, мусове и сладоледи. С него се оцветяват светли бульони(зеленчукови, рибни), вегетариански супи. В Близкия изток и в Южна Европа се използва за ароматизиране и оцветяване на ястия с ориз ( пилафи, паели и т.н.). Добавя се и в ястия с агнешко, риба и птици за увеличаване на аромата и за оцветяване. Много добре се съчетава с домати и аспержи.
Тъй като шафранът е силна подправка, трябва да се използва в минимални количества. Предозирането може да направи блюдата горчиви. Добре е предварително шафранът да се разтвори в малко горещ бульон, вода или мляко. Водният разтвор се получа при прибавянето на 1 грам подправка на 120 г гореща вода. Разтворът може да се използва след минимум 20 минути.
Шафран
В горещите блюда шафранът се добавя 5 минути преди края на готвенето, а в тестото – при замесването.
Шафранът съдържа над 150 етерични и ароматни съединения. Той също има много неетерични активни съставки, много от които са каротеноиди, включително зеаксантин, ликопен и различни α- и β-каротени. Доказано е, че приема на 1 близалце шафран при всяко ядене помага при хистерия, хемороиди. Шафранът помага и при състояния на депресия. Той избавя от потиснатост, защото спомага изработката на хормона на щастието серотонин.
Вземете пет-шест тичинки и ги залейте с една чаена чаша топла вода. В никакъв случай не използвайте вряла вода, защото това буквално ще унищожи полезните свойства на шафрановия чай. От така приготвения чай се пие по една-две глътки в продължение на един ден. Тоз чай от шафран помага също при заболявания на очите, а най-вече при коварния конюктивит.
Източник:Бг Готвач

Хрян

Хрянът е растение, което се използва както като зеленчук, така и смлян като подправка. Огромни са ползите от хряна за човешкото здраве. Той има специфичен силен вкус, който не се харесва от много хора, но полезните вещества в това коренолодно са безспорни. Хрянът по своята същност е многогодишно растение от семейство Кръстоцветни (Brassicaceae), в което влизат и синапът и различните видове зеле.
Растението Хрян
Растението на хряна достига 1, 5 метра на височина и се отглежда главно заради големия си бял заострен корен, който се консумира най-често. В по-редки случаи и листата се използват за консумация, като предимно са предпочитани за овкусител на сладка, конфитюри и мармалади.
За родина на хряна се счита Югоизточна Европа. От там постепенно той се е разпространил из цяла Европа. Хрянът се среща в див вид в европейската част на Русия, в Кавказ, в Сибир и в Далечния изток. Хрянът вирее добре предимно на влажни места в долчинките и по бреговете на реките. Сравнително неотдавна хрянът е определен като култура и сега се отглежда повсеместно като хранително, лекарствено и декоративно растение.
В миналото хората са поставяли листа от пресен хрян върху абсцеси за бързо оздравяване. При оттоци на шийните жлези са правели компреси с хрян и ряпа, взети в равни количества и настъргани на ренде. При главоболие и отравяне са мирисали настърган хрян. Той е бил смятан за едно от най-добрите противоскорбутни средства: сварявали са настъргания хрян в квас от захарно цвекло и са правили гаргара в устата по 4 пъти на ден.
Хрянът е богат на много полезни вещества. Корените на хряна съдържат синапено масло, захар, скорбинова киселина, богати са на минералните соли на калия, натрия, сярата, калция, фосфора, магнезия, хлора, желязото, медта и органичните съединения.
Аскорбиновата киселина се съдържа в листата на хряна 3 пъти повече, отколкото в корените. Благоприятно действие върху човешкия организъм оказват съдържащите се в хряна летливи вещества – фитонциди, способни да убиват болестотворните микроби, дават на хряна бактерицидни свойства. Прясно изстисканият сок, приготвена каша от корените на хряна и водните запарки се прилагат като антимикробно средство, за гаргара при възпаление на устната кухина и глътката.
Лечебните свойства на хряна са известни от векове, когато той се е прилагал за лечение на скорбут и проказа. От хрян се добива алилсинапеното масло, което се съдържа в листата и корените. Това масло има мощно бактерцидно действие, убива много видове микроби буквално за няколко минути. В корените на хряна има и лизоцим, което е белтъчно вещество с действието на антибиотик. У здравия човек лизоцимът се съдържа в слюнката, в лигавиците на устата и очите.
Хрян
При болестни състояния обаче това вещество се разрушава и хрянът помага за възстановяването на запасите от него. Хрянът повлиява добре простуда и грип, като е добре да се поема пресен сок от корените мус добавка на мед. Освен това хрянът благоприятства лечението на заболявания на дихателните пътища, а дъвченето на парче хрян унищожава бактериите, които предизвикват кариес. Хрянът убива бактериите и при болести на стомашно-чревния тракт. Компресите с хрян действат отлично и при болести на ставите.
При високо кръвно, виене на свят и болки в гърдите приложете следната рецепта: залейте хрян с водка за 24 часа. В емайлиран съд с дървена лъжица се смесват по 1 чаена чаша сок от моркови, ряпа, червено цвекло, мед, получената настойка, която също трябва да бъде 1 чаена чаша, също и сокът от 1 лимон. Приема се 3 пъти на ден по 1 супена лъжица преди ядене в продължение на 2 месеца. Сместа стои в хладилник, добре затворена. •В 1/2 л вода се слагат 2 супени лъжици мед, 2 супени лъжици оцет и 20 скилидки чесън. Сместа ври на бавен огън в продължение на 1/2 час. Кисне 1 час и се прецежда. Приемат се по 2 супени лъжици 3 пъти на ден преди ядене. Тази рецепта помага и при виене на свят и болки в гърдите.
Хрянът се използва при камъни в пикочния мехур, ревматизъм, подагра и заболявания на дихателните органи с влажна кашлица. Това целебно кореноплодно има изразено противослузесто свойство, очиства организма от слуз, отпушва задръстванията в него. Усилва работата на стомашно-чревния тракт, повишава апетита, спомага за намаляване на киселинността, използва се при заболявания на жлъчния мехур и атония на дебелото черво.
Ако прекалим с употребата на хрян, това може да има и отрицателно влияние върху човешкия организъм. Прекомерната употреба на хрян не се препоръчва, защото алилизотиоцианатът дразни лигавицата на стомаха и червата и понякога може да предизвика дори нервно разстройство. При варене ароматът на хряна се загубва и затова той трябва да се прибавя в ястията накрая.
Източник:Бг Готвач

Риган

Пица с риган
Топлият, успокоителен и ароматен вкус на ригана го правят перфектната добавка в средиземноморската и мексиканската кухня. Тази популярна подправка, чието име означава „планинска радост”, е достъпна по магазините целогодишно.
Риганът е известен в ботаниката под името Origanum vulgare и е много близък до майораната. Той е малък храст с няколко разклонения, чиито стъбла са окичени с малки сиво-кафеникави овални листа и малки бели, или розови цветчета. На средиземноморския климат риганът расте като целогодишно растение, но на по-сурови места, като Северна Америка, той е отглеждан като едногодишна подправка.
Защо е полезен риганът за здравето ни
Може да сте виждали етикетът „масло от риган” в магазините за подбрани здравословни храни. Със сигурност има причина за това!
- Има ефективно анти-бактериално свойство. В Мексико изследователи са сравнили ригана с тинидазола- лекарство, често предписвано при инфекции, причинени от амебата Giardia lamblia. Те са остановили, че риганът е по-ефективен срещу Guardia в сравнение с останалите обичайно предписвани лекарства.
Риган
- Има анти-оксидантно действие. Риганът съдържа много фитонутриенти, включително тимол и розмаринова киселина, които действат като антиоксиданти, способни да предпазват клетъчните структури от дължащи се на кислорода увреждания. Освен това един грам пресен риган е показал, че има 42 пъти по-голяма антиоксидантна сила в сравнение с ябълките, 30 пъти повече от картофи, 12 пъти повече от портокали и 4 пъти повече от боровинки.
- Той е подправка, богата на различни нутриенти. Риганът е много добър източник на фибри, които предпазват колона от причиняващи рак токсини и ги премахват от организма. Затова диетите, богати на фибри, са добри за понижаване на нивата на холестерол и за редуциране на риска от рак.
Риганът е много добър източник на желязо, манган и диетични фибри, както и на калций, витамин С, витамин А и омега 3 мастни киселини.
Кратко описание и история
Макар много хора да си мислят за пица, когато става въпрос за риган, той може да добави мек, успокоителен и ароматен вкус към най различни ястия, особено тези в средиземноморската кухня.
Риганът произхожда от северна Европа, макар че е виреел и в много други части по света. Бил е дълбоко почитан от древните гърци и римляните, които са слагали венци, сплетени от риган, на булките и младоженците.
Избиране и съхранение на риган
- Винаги, когато е възможно, избирайте пресен риган вместо изсушен, тъй като той е по-благоуханен.
- Листата на пресния риган трябва да са свежи и ярко зелени, а стъблата твърди.
Риган
- Предпочитайте органично отглежданият риган.
- Пресният риган трябва да се съхранява в хладилника в хартиена кърпа.
- Изсушеният риган се съхранява в стъклен съд с капак на сухо, хладно и тъмно място.
Как и за какво се използва риган?
- Риганът винаги трябва да се прибавя в края на готвенето, за да запази аромата си.
- Винаги, когато си правите пица, добавяйте няколко стръка прясно нарязан риган.
- Риганът е подходящ към сотирани гъби или лук.
- Добавете малко пресен риган към зехтина.
- Прибавете риган към домашно приготвения си чеснов хляб.
- Риганът е много подходящ за салатни дресинги.
Източник:Бг Готвач