събота, 16 октомври 2010 г.

Хрян

Хрянът е растение, което се използва както като зеленчук, така и смлян като подправка. Огромни са ползите от хряна за човешкото здраве. Той има специфичен силен вкус, който не се харесва от много хора, но полезните вещества в това коренолодно са безспорни. Хрянът по своята същност е многогодишно растение от семейство Кръстоцветни (Brassicaceae), в което влизат и синапът и различните видове зеле.
Растението Хрян
Растението на хряна достига 1, 5 метра на височина и се отглежда главно заради големия си бял заострен корен, който се консумира най-често. В по-редки случаи и листата се използват за консумация, като предимно са предпочитани за овкусител на сладка, конфитюри и мармалади.
За родина на хряна се счита Югоизточна Европа. От там постепенно той се е разпространил из цяла Европа. Хрянът се среща в див вид в европейската част на Русия, в Кавказ, в Сибир и в Далечния изток. Хрянът вирее добре предимно на влажни места в долчинките и по бреговете на реките. Сравнително неотдавна хрянът е определен като култура и сега се отглежда повсеместно като хранително, лекарствено и декоративно растение.
В миналото хората са поставяли листа от пресен хрян върху абсцеси за бързо оздравяване. При оттоци на шийните жлези са правели компреси с хрян и ряпа, взети в равни количества и настъргани на ренде. При главоболие и отравяне са мирисали настърган хрян. Той е бил смятан за едно от най-добрите противоскорбутни средства: сварявали са настъргания хрян в квас от захарно цвекло и са правили гаргара в устата по 4 пъти на ден.
Хрянът е богат на много полезни вещества. Корените на хряна съдържат синапено масло, захар, скорбинова киселина, богати са на минералните соли на калия, натрия, сярата, калция, фосфора, магнезия, хлора, желязото, медта и органичните съединения.
Аскорбиновата киселина се съдържа в листата на хряна 3 пъти повече, отколкото в корените. Благоприятно действие върху човешкия организъм оказват съдържащите се в хряна летливи вещества – фитонциди, способни да убиват болестотворните микроби, дават на хряна бактерицидни свойства. Прясно изстисканият сок, приготвена каша от корените на хряна и водните запарки се прилагат като антимикробно средство, за гаргара при възпаление на устната кухина и глътката.
Лечебните свойства на хряна са известни от векове, когато той се е прилагал за лечение на скорбут и проказа. От хрян се добива алилсинапеното масло, което се съдържа в листата и корените. Това масло има мощно бактерцидно действие, убива много видове микроби буквално за няколко минути. В корените на хряна има и лизоцим, което е белтъчно вещество с действието на антибиотик. У здравия човек лизоцимът се съдържа в слюнката, в лигавиците на устата и очите.
Хрян
При болестни състояния обаче това вещество се разрушава и хрянът помага за възстановяването на запасите от него. Хрянът повлиява добре простуда и грип, като е добре да се поема пресен сок от корените мус добавка на мед. Освен това хрянът благоприятства лечението на заболявания на дихателните пътища, а дъвченето на парче хрян унищожава бактериите, които предизвикват кариес. Хрянът убива бактериите и при болести на стомашно-чревния тракт. Компресите с хрян действат отлично и при болести на ставите.
При високо кръвно, виене на свят и болки в гърдите приложете следната рецепта: залейте хрян с водка за 24 часа. В емайлиран съд с дървена лъжица се смесват по 1 чаена чаша сок от моркови, ряпа, червено цвекло, мед, получената настойка, която също трябва да бъде 1 чаена чаша, също и сокът от 1 лимон. Приема се 3 пъти на ден по 1 супена лъжица преди ядене в продължение на 2 месеца. Сместа стои в хладилник, добре затворена. •В 1/2 л вода се слагат 2 супени лъжици мед, 2 супени лъжици оцет и 20 скилидки чесън. Сместа ври на бавен огън в продължение на 1/2 час. Кисне 1 час и се прецежда. Приемат се по 2 супени лъжици 3 пъти на ден преди ядене. Тази рецепта помага и при виене на свят и болки в гърдите.
Хрянът се използва при камъни в пикочния мехур, ревматизъм, подагра и заболявания на дихателните органи с влажна кашлица. Това целебно кореноплодно има изразено противослузесто свойство, очиства организма от слуз, отпушва задръстванията в него. Усилва работата на стомашно-чревния тракт, повишава апетита, спомага за намаляване на киселинността, използва се при заболявания на жлъчния мехур и атония на дебелото черво.
Ако прекалим с употребата на хрян, това може да има и отрицателно влияние върху човешкия организъм. Прекомерната употреба на хрян не се препоръчва, защото алилизотиоцианатът дразни лигавицата на стомаха и червата и понякога може да предизвика дори нервно разстройство. При варене ароматът на хряна се загубва и затова той трябва да се прибавя в ястията накрая.
Източник:Бг Готвач

Няма коментари:

Публикуване на коментар