Хумус от нахут с арабски питки

 Една много,много вкусна разядка,закуска,пастет или мезе.Както и да го наречем-все си е вкусно.А в комбинация с топли арабски питки-може да преядете спокойно... :))
Първо се замесва тестото за арабските питки-това си е обикновено тесто с мая и вода:
400 мл топла вода
1 с.л. захар
1 ч.л. сол
2-3 с.л. зехтин
20 г жива мая
брашно/около 6 ч.ч./
От това тесто се получават 12 броя питки.Може да ги опечете на два пъти по 6,за да са топли.
Замесва се тестото и се оставя да втаса.През това време се приготвя хумуса.


1 ч.ч. сух нахут-аз използвах много едър
Накисва се от вечерта/или за няколко часа да набъбне/ и на другия ден се сварява до готовност-за около 30-40 мин.
Отцежда се от водата,като се запазва 1 ч.ч. от нея.
2-3 скилидки чесън,нарязан на ситно
4 пълни суп.лъжици сусамов тахан-аз използвах пълнозърнест-малко по-тъмен е на цвят от обикновения.

сол на вкус
1/2 ч.л. смлян кимион
черен пипер
1-2 с.л. зехтин
сокът на 1/2 лимон и малко повече-на вкус
около 1/2 ч.ч. от водата в която е врял нахута или добавете до желаната гъстота.
В началото още е необходимо да се добави малко,защото разбиването с пасатора ще е много трудно.
Разбива се до еднородна смес.Може да варирате със солта и лим. сок-на вкус.Ако обичате люто-добавете и лют червен пипер или го поръсете отгоре.

Полива се и със зехтин отгоре,но на мен щеше да ми дойде в повече мазното,затова не го и залях.Достатъчно е мазно от сусамовия тахан.
Хумусът вече е готов!Може да опечем и арабските питки.
Тестото се разделя на 12 равни части.Аз ги опекох на два пъти по 6 броя.
Разточват се на кръгове с големината на тигана в който ще се пекат и с дебелина около 2 мм.След като се разточат и 6те/слагат се една върху друга,като помежду им се поръсва брашно/ се загрява сух тиган.Пекат се без мазнина.След като се сложи първата,огънят се намаля,за да не изгаря брашното и да се пекат по-равномерно.Ако сте приготвили добро тесто от добро брашно и сте го разточили добре-изобщо-ако сте се справили добре :) питката трябва да започне да се надува и горната кора да се ''отлепи'' от долната.Мисля че това е едно перфектно изпълване с въздух на арабска питка! :)

След това се обръща и се опича и от другата страна.Ако има някое местенце останало нераздуто-то сега се изпълва с въздух и там!Не ги препичайте много,за да не станат много сухи и твърди-лесно чупещи се.Ето как изглежда и разкъсана:

След като ги опечем всичките,може да пристъпим към похапването!Да ви е вкусно!

*Ако ви останат неизядени арабски питки,задължително ги покрийте с кърпа и найлонов плик,за да се запазят меки.

Домашна горчица

Мдааа.И домашна горчица! :)
След като получих този резултат на снимката-мисля че повече няма да си купя готова горчица! :)
За рецептата изключително много благодаря на Pep4o ! :) Нямах си ни най-малка представа,че може да стане толкова лесно! :)
Човек се учел и от опита на другите.В случая се възползвах от този на Пепи и първо смлях семената.Намалих и количеството на продуктите наполовина,защото стана ясно че явно се получава доста.Аз добавих къри и куркума за цвят и за малко по-екзотичен вкус.Чудих се дали да добавя и джиндцифил,но реших,че като за първи път не трябва да прекалявам с експериментите. :)
А, и количеството на меда го увеличих-просто добавях на вкус-не се усеща толкова сладко,колкото подчертава и се увеличава вкуса на горчицата с която сме свикнали.Няколко дни са необходими,докато получим горчицата в готов вид,но резултатът си заслужава.
Ето и почти точните продукти,които използвах:

50 г бял синап
75 мл ябълков оцет
Семената се смилат.Половината смлях по-едро:

А останалата част малко по-фино:

Добавят се къри и куркума.

По около 2 такива малки дървени лъчижки къри и още 2 куркума,които се равняват на по 1 ч.л. от всяка подправка.
Всички подправки се слагат в съд в който ще престоят 24 часа в хладилник.Разбъркват се.

Получи ми се изненадващо това сърчице-от отражението на светлината. :)
Слага се оцета и се разбърква добре.И тук има сърчице. :)))

Така приготвената смес се покрива добре с прозрачно фолио и се оставя в хладилника за 24 часа.
На следващия ден се добавят:
100 мл олио
25 мл вода
сол на вкус-около 1/2 ч.л.
захаросан мед-отново на вкус-при мен около2 с.л.
Включва се пасатора и се разбива до гладка смес,като със солта и меда се действа постепенно и по малко.Медът убива и киселото от оцета.
Горчицата все още не е готова.Слага се в съд,който ще се покрие с капак и се оставя за няколко дни да зрее.От тези продукти се получи количество около 1 ч.ч.-250 г Мисля,напълно достатъчно.До следващия път! :)
 Това е!Няма нищо сложно!Опитайте и дано ви се хареса! :)

Боб с риган без запръжка

По принцип не обичам запръжките и в повечето случаи слагам мазнината към края на готвенето.Никой досега не е разбрал,че бобът,който приготвям е без запръжка и в почти всички случаи са казвали,че по-вкусен боб не са яли...:)))
От така приготвения боб почти не се пръцка и не се образуват киселини.Аз го предпочитам по-гъст,затова оставям да изври повече водата.
За тенджера с вместимост 3,5-4 литра:
2 1/2 ч.ч. сух боб се накисва от вечерта в студена вода
На следващия ден се измива добре,залива се със студена вода и след като заври водата се изхвърля.
Бобът се изплаква добре,слага се вода почти до горе на тенджерата и се вари.След като поври силно 5-10 мин. се намаля и на бавен огън се вари докато се разпукат зърната.В този момент се добавят 1глава лук,нарязан на ситно или полумесеци,
1 морков на ситно,
1/2 ч.ч. дом.сок,
щипка сухи корени от магданоз

малко нарязан праз лук или изсушени парченца от него
маслини-когато имам слагам по 2-3 черни и 2-3 зелени-желателно е да са с костилките

Всичко това продължава да се вари на бавен огън.след като бобът е сварен напълно,се посолява на вкус и се добавя1-2 ч.л. червен пипер,а който обича люто и лют червен пипер или люта чушка-едро смляна със семките.Червеният пипер е също коварно нещо и го слагам към края на готвенето.В повечето запръжки именно той е причината за образуването на киселини.

В този момент слагам по 2-3 с.л. олио и зехтин.Вари се още 5-10 мин и съвсем накрая добавям всички сухи подправки-чубрица,джоджен и риган-почти 1:1:1. Като джодженът е малко повече.Ако има пресен джоджен и риган-слагам и от тях.Понякога слагам сминдух и самардала.Разбърква се и се сваля от котлона.Подправките почти не трябва да врат с ястието,за да си запазят аромата.Захлупва се капака и след 5-10 мин вече може да похапваме!:)
Да ви е вкусно!

Крем с бишкоти,сметана и извара

Освен че изглежда примамващо и изкушаващо,това кремче е и много вкусно.Изварата прави сметаната по-плътна,а в комбинация с бишкотите и разтопения шоколад,насладата за небцето е гарантирана! :)

500 мл течна сметана се разбива с миксер.
4 пълни с.л. извара се добавят и се доразбиват.

Разпределя се в чаши или подходящи купички.Бишкотите се набучват по края с ''лице'' навътре.

Разтопява се черен шоколад на водна баня и се изсипва върху сметаната.
Слага се по една черешка и е готово! :)
Желателно е да престои няколко часа в хладилника!
Оттам нататък е ясно....:))
Много ще ви е сладко! :))
Ето така изглежда след първата похапната бишкотка и първата лъжичка: :))))

Пържен кус кус със сирене

Не че има нещо сложно в приготвянето на кус кус със сирене,особеното е че е запържен преди да се свари.И още,че тази рецепта научих от свекървата на моята сестра-тя така го приготвяше на село.
Тази публикация и рецепта са в нейна памет.На днешния ден си спомняме повече за нея....
След като опитах за първи път така запържен кус кус,никога повече не съм го варила незапържен.Много по-вкусен е.
В тенджерата в която ще се вари се слага малко олио-на около 2 ч.ч. кус кус-5-6 с.л. олио-толкова,колкото да омаже зрънцата.Загрява се и се слага кус куса.Посолява се толкова,колкото бихте посолили цялата течност в която ще се вари след това-около 1/2 с.л.
Разбърква се постоянно докато започнат да покафевеняват някои зрънца.Разнася се много хубав аромат на  пържено тесто...на апетитна закуска...
Сипва се гореща вода внимателно и се вари до готовност.След прецеждане се поръсва със сирене.

Ние си го поръсваме и с червен пипер и загрято масло или олио.

Да ви е вкусно!

Саварини

Саварини.Познатият вкус от детството ми.
Сочни,сиропирани,с поресто ронливо тесто.Приказка! :)
Преди бяха с розичка от маслен крем,но аз ги направих със сметана-така е по-леко и разреждащо сладкия вкус от сиропа.
Правят се много лесно.Трябва само да им отделите повече време,защото е нужно и да престоят в сиропа.Ако ги започнете сутринта-вечерта ще са готови.Или ако ги опечете и сиропирате вечерта-на другия ден вече ще имате готови за похапване саваринки.
Тестото не е рядко,но не е и омесено като за питка.Много гъста каша,която се разпределя във формичките.Има повече мая,за да втаса повече и да стане на шупли като се пече.

500 г брашно
3 яйца
250 мл топла вода
100 г олио
2 щипки сол
50 г захар
30 г прясна мая

Забърква се гъста каша от всичките продукти и се оставя да втаса на топло място,около 1 час.

Това е вече шупналото гъсто тесто,което се разбърква,за да поспадне.

Саварините могат да се направят в малки формички,но може да се направи и голяма саварина опечена в тавичка.След това ще се нареже на парчета.Аз използвах и ламаринени и силиконови формички.Имам неприязън към силиконовите,а и сега се потвърди резултата,че се опичат по различен начин и то не толкова добър.Но нямах повече ламаринени.

 Намазват се всички формички с четка и с олио.Дори и силиконовите-не за да не залепнат,а уж за по-добър вкус и резултат,но в крайна сметка ето разликата:

Вижте колко по-порести са саварините,които са се пекли в металните формички-точно както трябва да бъдат.Докато силикона,който не се нагрява толкова,колкото метала-не може да ги обгори така.Повърхността става гладка и лъскава и в случая-по-трудна за сиропиране.Да не говорим,че в по-големите формички има места по-бели,които не са толкова добре опеченеи-но така или иначе ще се сиропират-така че номерът мина.:)

След като се разпредели сместа във формичките-до половина/или в тавичка/,се оставят да втасат още около 30 мин.Пекат се до зачервяване.Ако започнат някои леко да прегарят-се слага алуминиево фолио и печенето продължава при същата температура.Към края може да се намали,за да могат и да се поизсушат малко-трябва да станат твърди и сухи.Изваждат се и се оставят да изстинат.

Приготвя се сироп от:

1 литър вода
600 г захар
ванилия
50 мл ром или коняк
ако имате и портокалови корички

Всички съставки се смесват и след завирането сиропа се вари около 5 мин.След това горещ се изсипва върху вече изстиналите саварини.Обръщат се няколко пъти,за да може да попият добре от всички страни.
Шприцоват се розички от разбита сметана.
Да ви е сладко! :)

Заповяайте в кулинарната група : https://www.facebook.com/groups/217580105348389/

Сусамов симид

 И тези симиди са ми любими! :))
Това е рецептата за сусамовите симиди,които продават по улиците на Турция,за която изключително много благодаря на Надя! :)
Да,това са същите симиди,които разни момчета разнасят в тави върху главите си.Събарят тавите,гевреците падат на земята,събират ги,нареждат ги отново и неуморно продължават да ги продават,нооо...човек винаги имал избор-започнах да си ги купувам само от неподвижни симидчийници...:)))).../не че имаше гаранция,че не са събирани преди това няколко пъти,но просто на тях не можех да им устоя/ :)))
    Моите се получиха малко дебелички като първи опит,но вкусът си е почти същия!
Спазих точно рецептата,като замених единствено сухата мая със свежа-половин кубче.Яйцето също го пропуснах.Но все пак ще напиша продуктите и тук:

250 мл топла вода
250 мл пр.мляко
20 г свежа мая
2 с.л. захар
2 ч.л. сол
2-3 с.л. зехтин/олио
около 1 кг брашно
1 яйце/което и аз не сложих/

Замесва се тесто и се оставя да втаса.Разделя се на 12 или 24 топчета,в зависимост колко големи искаме да са гевречетата.Оставят се топчетата да втасат още 10-20 мин.След това всяко се прави на дълъг фитил,който се прегъва на две и се усуква. Усуканият фитил се намазва с четка с разтвора от петмеза или захарта и се овалва в препечения сусам.Оформя се на геврече и се нарежда в тава с хартия за печене.Втасват още около 30 мин,покрити с кърпа.Включва се фурната и се слагат.Пекат се кратко-15-20 мин или в зависимост от фурната-до зачервяване.

Сусамът-около 250 г,се слага в тиган и се запича на котлона като се разбърква,за да не прегори.Прехвърля се в разлата чиния.

Размиват се 4-5 с.л. петмез в 1/2 ч.ч. вода.С тази,сладка течност се намазват симидите преди да се овалят в сусама.
Ако нямате петмез се прави следното-карамелизират се 4-5 с.л. захар.Внимателно,още докато е горещ карамела се залива  с 1/2 ч.ч. вода и се бърка докато го разтвори.Оставя се да изстине.

Моите симиди са направени с карамелизирана захар,но вече си направих и петмез,така че в съвсем скоро време ще бъдат опитани и с него.:)

Стават леко сладки,заради подсладената течност.А ако съвсем леко позагорите и карамела-може да се получи и приятен нагарчащо-сладък вкус,който в комбинация с препечения сусам  направо прави вкуса 100 процента близък до този на уличните симиди в Турция. :))
Опитайте и...да са ви вкусни! :)

Зеленчукова супа

Любимата ми зеленчукова супа!
Зеленчуците в нея могат да варират според сезона и предпочитанията.Аз слагам лук,нарязан на полумесеци,моркови,карфиол и/или броколи на розички,картофи,грах,сушени корени за супа.
Смея да ви препоръчам и тази домашна вегета  -много ароматна-1 с.л. от нея е достатъчна.
Не използвам готови бульончета или подобни подправки за супи.По възможност-не ги използвайте и вие...
Зеленчуците се варят задължително в посолена вода и на отворен капак.Докато омекнат.

10 мин преди края на варенето се слага фиде и няколко суп.лъжици олио и зехтин.Така добавена в края на готвенето,мазнината не е толкова вредна,колкото ако се добави и ври в супата от самото начало.След като се свали от котлона се поръсва с пресен,нарязан магданоз или сух копър.Може да се застрои,но аз я предпочитам бистра.
Поръсва се със смлян черен пипер-индивидуално и се похапва сладко! :)
С крутони или препечени филийки.
Да ви е вкусно!