неделя, 30 юни 2013 г.

Сладко от червено френско грозде

Това сладко по нищо не отстъпва на домашно приготвеното сладко от черни боровинки.
Вкусно,леко кисело,желирано.

500 г френско грозде
по-малко от 1 кг захар
700 мл вода
1 ч.л. лимонена киселина

Френското грозде се почиства от чепчиците,поръсва се със захарта,разбърква се леко и се оставя за няколко часа,може и за една нощ в хладилника.След това се залива с водата,разбърква се до разтварянето на захарта и се слага на котлона в тенджера.Преди варях сладкото в тава и във фурната,но се оказа,че много по-бързо и ефективно този процес може да се случи и на газов котлон.


Вари се и се разбърква периодично.След като се посгъсти малко-20-30 мин.след началото,се сваля от котлона и се оставя да изстине напълно.По принцип правя сладката с прекъсване-на няколко пъти-до пълно изстиване и отново на котлона.В зависимост от плода,понякога и два пъти е достатъчно.След като изстине първия път се вижда докъде е стигнал процеса на сгъстяване,оттам може и да преценим колко да го варим по-нататък.
Приготвят се сухи бурканчета,лимонената киселина и се пристъпва към второто или последното варене.Тук котлона се намаля,за да не залепне сладкото и се бърка през цялото време.
Гъстотата му се проверява най-добре с порцеланова или стъклена чинийка,поставена във фризера или хладилната камера.Изваждате чинийката и капвате капка или повече от горещото сладко/което е все още на котлона/.Ако е още рядко и капката се разтича бързо,слагате обратно чинийката във фризера и продължавате да варите.
На това сладко не му трябва много варене,защото френското грозде съдържа пектин и може да се остави по-рядко,като сосът ще се желира след като изстине.
Когато прецените,че сладкото вече е почти готово се слага лимонената киселина,вари се още 4-5 мин и се сваля от котлона.Веднага се напълва в бурканчета,които се затварят и се обръщат с капачката надолу.Оставят се така до пълното им изстиване.

Междувременно,компотчетата от червено френско грозде също се получиха прекрасни:


Може да се смесят с малини и къпини.
*Към сладкото с френско грозде може да се добавят малини и къпини.Просто опитвайте.С тези плодове импровизациите винаги са чудесни!
Да ви е сладко! :)



събота, 29 юни 2013 г.

Плодови ледени близалки

Чудесно прохлаждащо предложение!Натурален плодов сладолед,без оцветители,консерванти и подобрители!
Само плодчета и захар!
Тук идеята е важна,няма точна рецепта.
Плодовете се намачкват с малко захар,на вкус-зависи от това,колко е сладък самия плод.След като се получи почти гладко пюре се насипва във формички за лед-моите са такива:

Тук са малини и къпини.

А тук пъпеш!


Чудесни се получиха с пъпеша!Не предполагах,че вкусът му се подчертава толкова добре като е вледенен! :))))
Като започнах масовото правене на близалки/защото свършват много бързо :)))/ замених пластмасовите клечки от формичките с бамбукови пръчици за шишчета.
Това е и чудесен начин да си запазите слънчеви плодове за зимата.Просто изваждате бързо близалките от формичките и ги събирате в кутия или торбичка и слагате обратно във фризера.Зареждате формичките с нова смес и отново във фризера!
Така могат да се съхраняват година.
А междувременно,цяло лято може да си имате прохлаждащо ледено изкушение на разположение по всяко време!
Да ви е сладко! :)

петък, 28 юни 2013 г.

Печени тиквички с галета и сусам



Ако не искате да пържите дълго време тиквички,предлагам ви един много бърз,вкусен и здравословен вариант.
Тиквичките се нарязват в желаната форма,посоляват се и се оставят настрана да се осолят за 30-40 мин.
Може да ги приготвите в два варианта-единия с галета,а другия с царевичен грис и картофени люспи.И двата са еднакво вкусни и апетитни.

1ви вариант:1 пак.галета/100г/,2-3 с.л. сусам,1 ч.л. суха зелена подправка по избор/копър,магданоз,риган,босилек/.

2ри вариант:4-5 с.л. царевичен грис,2-3 с.л. сусам,3-4 с.л. картофени люспи-тези,от които се прави картофено пюре.

Тиквичките се овалват в сухия микс и се нареждат върху хартия за печене.Отгоре се поръсват с олио,зехтин,масло.
Пекат се до зачервяване.Похапват се топли,докато са с хрупкава коричка!
Да ви е вкусно!



*Снимките в този пост са с втория вариант.





четвъртък, 27 юни 2013 г.

Огретен с тиквички


В сезона на тиквичките-актуална рецепта! :)
Много леко предястие/ястие,но има един недостатък-свършва много бързо! :)))

3-4 средно големи тиквички
сол,олио

парче сирене

за заливане:

2 яйца
1 ч.ч. кис.мляко/може и с прясно мляко-еднакво вкусно е/
1/2 ч.л. чесън на прах
1 ч.л. сух копър
малка връзка пресен копър
3-4 с.л. олио
щ.сол

Тиквичките/аз използвах жълта, светлозелена и две тъмно зелени/ се нарязват на тънки ленти с белачката за картофи.Посоляват се на вкус и се разбъркват.Оставят се около 30 мин. да се осолят.Отцеждат се,поръсват се с няколко лъжици олио и се разбъркват.Слагат се в намаслена тава,като е желателно да се отделят едно от друго залепналите листчета.Поръсват се отново с олио.


Запичат се около 30 мин.в силна фурна,за да омекнат малко.След това се поръсват с натрошеното сирене и се заливат със заливката.Допичат се до зачервяване.
Похапва се с млечен сос с чесън,копър и зехтин,а може и малко смлени орехи.
Да ви е вкусно! :)


четвъртък, 20 юни 2013 г.

Сушени билки и подправки



Да,знам че в повечето случаи домашно приготвеното е винаги по-добро от купеното,но не бях обръщала внимание на сушените зелени подправки,които,оказа се,са много,много различни от домашно приготвените и изсушени.Почти не намирам прилика-освен в заглавието на съответната подправка.Цветът/на купените/ е много по-блед,ароматът изобщо не е същият и оттам-действието му в съответното ястие,предястие,салата,супа е съвсем различно.
Ще кажете,да,на село може да си отглеждаме и сушим подправките,но мисля,че при добро желание и в големия град по пазарите,винаги може да се намерят свежи,зелени подправки,които може да си изсушите.Избирайте да си ги купувате от бабичките,те си ги отглежат чисти,без химия и препарати.Другият вариант е да си ги отглеждате в саксии.
Ще ви споделя и уникалния начин по който аз суша подправките си,който може да приложите и вие.Едва ли аз съм първата,на която е хрумнало да суши подправки върху хладилника/фризера,но при мен стана случайно,миналата година по време на ремонт и поради липса на свободно място,реших,че там няма да ми пречат докато съхнат 1-2 седмици както аз си мислих в началото. :)))
Върху лист чиста хартия с размера на тавана на хладилника ви,/но не вестник/,се разпределят измитите и отцедени от водата подправки на плътен слой.За 3-4 дни подправките са готови и  изсушени.Проверявате дали са жилави или са готови да се трошат,но им трябва още малко.Именно това ''още малкото'' се получава в тава във фурната за съвсем кратко време-стоите пред печката и опитвате-когато започнат да се ронят и стриват много лесно през пръсти-значи са готови.Това става за около 5-10 мин.Не ги оставяйте във фурната без надзор и на много силни градуси,защото много бързо ще прегорят.А търсеният ефект е да са съвсем свежо зелени.Изваждат се от фурната и се оставят да изстинат.След това се прекарват с ръка през гевгир или метална/пластмасова цедка-по-едра.Целта е да се отстранят клечките.
Върху хладилника не е проветриво,но повърхността му по някакъв начин е затоплена постоянно,което помага да се изсушат по-бързо.
Плюсовете на това сушене са няколко:
-не заемат излишно място и не се виждат-защото тавана на фризера/хладилника е на високо/дори се катеря със стол,за да ги наредя,нооо-няма пълно щастие :)))/
-не ги кацат мухи и всякакви други летящи гадинки :))),а и не пада прах върху подправките,както би се случило,ако са навън на терасата например/на сухо и проветриво място-да,ама нъц-и върху хладилника е сухо и топличко място :) /
-изсушават се много бързо-най-много за 4-5 дни.
Та това е,няма нищо сложно.Могат да се сушат цели стръкове,както са отрязани,ако са за чай-например салвията,ментата,маточината-сушат се на цели клончета и се прибират без да се трошат в торбички,като в този случай не минават през фурната.Тя е необходима само за тези подправки,които трябва да се ронят на ситно.
Това е напълно изсушена салвия,за чай:


Вижте,дори лилавият цвят на цветчетата се е запазил.
Ако ще използвате салвията като подправка,е добре предварително,докато е още зелена,да я нарежете с ножицата на малки парченца.За подправка използвам само свежите листенца,които покарват след като прецъфти. Тук е вече изсъхнала:


 Ехинацея:


Тази година вече мога да се похваля с цяла ''горичка'' с Ехинацея. :)
Тъй като започва да цъфти на втората година и миналата година имах само листа,сега се радвам на мнооого цвят:


Тук първия отрязан цвят е вече изсушен:


Като заговорих за цветенца за чай,периодично обирам и цветовете на Невена.Тук вече са изсъхнали:



Левурда-див чесън:


Е,някои билки и подправки си променят цвета към жълтеникаво или сиво-зелено,но това не трябва да ви притеснява.Във всички случаи,домашно приготвените от самите вас подправки,ще са с най-доброто качество!

Сушен копър:


Връхчетата на босилека:




Риган:


Първите връхчета естрагон:


А това е измит естрагон,подготвен за сушене:


Дръжките на кореновия магданоз,подготвени за изсушаване:




Изсушени и стрити дръжки на моркови:


За първи път изсушавам опашките на морковите.По това време на годината обикновено ги подрязвам с ножица.
Мноооого материал се получи-цял пълен буркан суха подправка! :))))
Смятам да я използвам в супи и салати-навсякъде,където може да се сложи морков :))),а мисля че е е възможно и в някои ястия/без морков/ :).
Реших да послушам един възрастен агроном,който каза,че не изхвърля нищо от градината си.В дръжките на морковите имало 6 пъти повече витамин С отколкото  в самия морков.Витамин К,който напълно липсва в корена,и не на последно място,то е видно-много хлорофил.Много калий и калций.Всичко това в зелените опашки,които обикновено изхвърляме. :)

Стритите подправки се насипват/желателно/ в стъклени буркани,които се затварят добре.След време,при отваряне се разнася такъв аромат,че веднъж опитали да си изсушите сами подправките,никога повече няма да си купите от магазина!
Опитайте и споделете резултата!
Успех! :)

неделя, 16 юни 2013 г.

Сладко от рози

Тази рецепта буквално ми се появи пред очите,в момент в който почти прецъфтяваше градинската ни роза.Благодаря ти, Мария за споделената рецепта и че точно в този момент избра да я пуснеш/за да мога да я вида и аз!:))) /
Е,нашата роза не е маслодайна,но се оказа,че може да се направи и от обикновена градинска роза.Получи се превъзходно тъмночервено сладко.Цветът зависи от цвета на розите. :) Моите листенца бяха с този цвят:

От рецептата на Мария промених само количеството на захарта,може би 1 ч.ч. по-малко и времето на варене.Варих го малко по-дълго/от 10 мин./,за да се сгъсти соса повече.Вечерта го варих около 10 мин,престоя една нощ и на другия ден отново,докато поизври течността почти на половина и придобие тъмен червен цвят.Уцелих като никой път гъстотата на това сладко!Поне за мен е перфектна.Обикновено,от прекалена предпазливост, повечето сладка ми се получават по-редки с оглед да не станат като клей. :)))
Та така..имам си превъзходно сладко от рози,леко тръпчиво,но вкусно и ароматно!Ако намеря още рози ще направя още! :))) 
Последните листенца употребих за направата на ликьор от рози с тъмно червено/черно вино,захар и ракия.Съвсем скоро ще докладвам за резултата.В момента се киснат листенцата от 20 рози в червено вино!
Опитайте и вие докато има рози и да ви е сладко!