събота, 16 октомври 2010 г.

Майорана

Суха Майорана
Майораната е известна с латинското наименование Origanium hortensis. За родина на тази подправка се считат земите Северна Африка, където и днес тя е многогодишно растение, докато на други места вирее едногодишно. Специфичният вкус и аромат на майораната са били добре познати от древни времена, като и в наши дни популярността й в кулинарията не спада. Днес майорана се отглежда главно в Средиземноморието и на територията на Северна Африка.
По своята същност майорана е тревисто растение, което има червени или бели цветове. Майораната е от семейство Устнозветни. Особено характерен за майораната е специфичния силен аромат, благодарение на който тя не може да се сбърка с никоя друга подправка. Майораната се счита за сродна на ригана. Origanum majorana е топлолюбиво растение. Височината му достига от 20 до 50 сантиметра.
Историята на Майораната е хилядолетна. Наред с дафиновия лист, е била сред свещените билки в Средиземноморските територии, предимно в Гърция, Рим. С особена почит майораната се е използвала в Северна Африка – в земите на Алжир, Тунис и Мароко. През Средновековието майораната се използвала за лечение на епилепсия. Още през гръко-римската епоха майораната се радва на широка популярност и употреба. Една интересна легенда разказва, че древните гърци смятали, че ако на нечий гроб поникне майорана, покойникът се радва на вечен мир и щастие в отвъдното.
Като подправка се използват връхните части на растението майорана. Те се отличават със своя особено приятен аромат и тръпчив вкус. Листенцата на майораната съдържат 0, 7—1% етерично масло, феноли, а също така са богати на витамин С, провитамин А, пектини и други полезни вещества. Майораната се използва като отлична подправка за агнешко и пилешко месо. Майорана също така се прибавя към различни видове колбаси.
Майорана
Широкото и приложение в кулинарията й отрежда място на добра подправка за ястия с домати, както и на различни хлябове и салатни дресинги. Майораната е популярна притурка към италианската, френската, северноафриканската и американската кухни. Сушената майорана заедно с мащерката са отлична комбинация основно за производството на колбаси, като германците са едни от най-страстните почитатели на майорановия вкус.
Майораната е и една от класическа подправка за пържен дроб. Най-добрите съчетания на майораната освен с мащерка, са и тези с вкуса на дафинов лист, черен пипер и хвойната. Специфичният аромат на майораната е удачен като добавка за целулозни зеленчуци, като зеле. Добре пасва и на рибни ястия, както и на почти всякакви видове паста.
Отглеждане на майорана
Майораната вирее най-добре в сух и топъл климат. Ако я оглеждате в домашни условия през зимните месеци растението трябва да се предпазва от премръзване, като се внесе на закрито. Има видове майорана, които са вечнозелени. Майораната се полива рядко - веднъж в месеца с 1 - 2 чаени чаши вода. В края на лятото или началото на есента растението майорана трябва да се измие добре и да се изсуши внимателно, за да е готов за употреба при кулинарна обработка. По принцип, майораната няма нужда от наторяване, но почвата, в която расте, трябва да е задължително добре отцеждаща се. Топлият климат е от особена важност, за да може майораната да развие в максимална степен своя аромат. В същото време, когато бъде изсушена, майораната губи част от аромата си, като придобива характерен леко горчив вкус.
Ползи от майораната
Майораната има широко приложение. Освен като подправка и билка, майораната е ценна суровина за парфюмерийната промишленост. Сред полезните свойства на майораната върху здравето на човек са способностите й като спазмолитично, антисептично, съдоразширяващо средство. Освен това майораната има способността да стимулира нашето храносмилане. Приета вътрешно, майораната засилва функциите на храносмилателната система, действа спазмолитично и антисептично.
Източник:Бг Готвач

Няма коментари:

Публикуване на коментар